доц. Красимира Мутафова, РЕЛИГИИ И РЕЛИГИОЗНИ ИНСТИТУЦИИ НА БАЛКАНИТЕ

 

Резюме

През последното десетилетие Балканите се превърнаха в една от „горещите”  точки на Европа. Поредицата от конфликти, доведе до обособяването на нови държави, а политолози и социолози все още изясняват причините за новата политическа карта на Европейския югоизток. Доколко и как религията, и най-вече настъпилите религиозни и етнически промени на полуострова в исторически план и съвременните им проекции, пряко или косвено рефлектират върху „градуса на напрежение” е един от основните въпроси, който ще бъде поставен в лекцията ми.

Другите акценти в лекцията (под това твърде общо заглавие) са:

1.      Позициите на монотеистичните религии на Балканите до османското нашествие от гледна точка на официализирането им и „делегирани” приоритети, византийското мисионерство и религиозната еманципация на балканските държави, взаимоотношенията „Изток – Запад”/ католицизъм и православие;

2.      Новата етноконфесионална ситуация на Балканите в периода на османското господство и промяната в съотношението религиозен – етнически идентитет ще бъдат очертана в контекста на:

-         променитe в позициите на традиционните монотеистични религии след османското завоевание;

-         правната регламентация на отношенията с “неверниците”. Част от дискусионните въпроси, свързани религиозните институции на официално признатите религиозни общности в рамките на системата на миллетите, ще бъдат преразгледани на основата на новоиздирен и преведен османски архивен материал от т.нар. «Пископос калеми»/букв. канцелария на епископските дела;

-         Католическата пропаганда, традиционните религиозни общности на Балканите през ХVІ-ХVІІ в. и общностите с „междинен” статус;

3.      Ислямът („ортодоксален” и „хетеродоксалнен”) и ислямските религиозни институции на Балканите са представени като неделима част от утвърждаването на османската власт и новата конфесионална ситуация, с приоритетни позиции не на християнството, а на исляма. През призмата на все още „отворените” дискусии относно тюркската колонизация и процеса на ислямизация на местното балканско население е поставен един от основните въпроси, свързан с новата конфесионална картина на полуострова– начинът на формиране на ислямските анклави.

4.      Средищата на култов живот в конфесионалните общности – мюсюлмански и немюсюлмански – са разгледани като израз на доминиране, официализиран статут и средоточие на религиозен живот на маргиналните общности. Специално внимание се обръща на т.нар. утраквистични/двуобредни светилища, като проява на специфичен двоен код на съжителство на мюсюлмани и християни.

Един от основните изводи, до който достигам в резултат на продължителни изследвания върху тази проблематика е, че не без значение за съвременната етническа и религиозна ситуация на Балканите, е фактът, че до османското нашествие и окончателно завладяване на средновековните балкански държави в края на ХV в. въпреки упоритите и ревностни опити на папството да наложи католицизма на Балканите, кръстоносните походи и появата на Латинската империя, православието запазва своите приоритети на полуострова.