Лекцията е базирана на османски документи, съхранявани в Baş bakınlık
Osmanlı Arşivi и ориенталския отдел на Народната библиотека в София, показващи
развитието на куриерската служба в Османската империя в края на XVII и през
XVIII в. Целта ми е да разкрия принципите на финансиране и ефективността на
куриерската служба в едни от най-напрегнатите във военно отношение за Империята
векове.
Ферманите, с които през ХVІІІ в. се опитва да се сложи ред в мензилската
система, както и сведенията от индивидуалните дефтерите на мензилите показват,
че е било много трудно да бъде реформирана системата поради различието в интересите
на централната власт и на вилаетските аяни. Мензилите се оказали солидни
източници за обогатяване. В тях потъвали средствата от почасовото заплащане, а
конете се използвали повече за лични нужди. Времето за пътуване било
превърнато в пари, които не се връщали в нея, а обслужвали частни интереси.
След 1696 г. индивидуалните мензилските дефтери, водени от управителите на
пътните станции и заверявани от кадиите, станали изключително многобройни.
Този вид дефтери се запазили чак до XIX в., когато Мустафа Решид паша създал
системата Поща хане по модел на модерната европейска пощенска служба.
Няма коментари:
Публикуване на коментар