Д-р Александър Антонов, ВРЕМЕТО Е ПАРИ. ОСМАНСКАТА КУРИЕРСКА СЛУЖБА В КРАЯ НА XVII И ПРЕЗ XVIII ВЕК

Лекцията е базирана на османски документи, съхранявани в Baş bakınlık Osmanlı Arşivi и ориенталския отдел на Народната библиотека в София, показващи развитието на куриерската служба в Османската империя в края на XVII и през XVIII в. Целта ми е да разкрия принципите на финансиране и ефективността на куриерската служба в едни от най-напрегнатите във военно отношение за Империята векове.

Ферманите, с които през ХVІІІ в. се опитва да се сложи ред в мензилската система, както и сведенията от индивидуал­ните дефтерите на мензилите показват, че е било много трудно да бъде реформирана системата поради различието в интере­сите на централната власт и на вилаетските аяни. Мензилите се оказали солидни източници за обогатяване. В тях потъвали средствата от почасовото заплащане, а конете се използвали повече за лични нужди. Времето за пъту­ване било превърнато в пари, които не се връщали в нея, а об­служвали частни интереси. След 1696 г. индивидуал­ните мензилските дефтери, водени от управителите на пътни­те станции и заверявани от кадиите, станали изключително мно­гобройни. Този вид дефтери се запазили чак до XIX в., когато Мустафа Решид паша създал системата Поща хане по модел на модерната европейска пощенска служба.

Доц. Мария Иванова, БЪЛГАРСКОТО СЕМЕЙСТВО – ТРАДИЦИИ И ИНОВАЦИИ

           

В настоящата лекция се разглеждат проблеми, свързани с отличителните черти на българското семейство – форма, състав, численост. Специално внимание е отделено на различните форми на българското семейство като домакинство. Проследена е вътрешната семейна организация в зависимост от пола и възрастта на семейните членове.

Разгледани са и някои иновации в семейната организация на българите, които са характерни предимно за градското семейство. По традиция селото остава предпочитан обект на изследване докъм 60-те години на ХХ в. Едва след този период градът попада в предметната област на етнолозите заради промените в българското село, които намират отражение в постепенното му обезлюдяване и в усвояването на града като място за работа и адаптация на мигриралото селско население. Затова повечето изследвания са посветени на процеса, свързан с превръщането на селянина в индустриален работник и с влиянието на градската среда в семейния бит.